Растителна защита - съвети
Обикновен паяжинообразуващ акар
Земеделие - Растителна защита
Обикновеният паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae Koch.) напада извънредно голям брой селскостопански растения, включително и овощните дървета.
Обикновеният паяжинообразуващ акар e типичен неприятел за полските култури и за дивата растителност, много често, особено след втората половина на лятото, когато изсъхват плевелите в ябълковите и в другите овощни насаждения, преминават върху дърветата, където развива няколко поколения и нанася сериозни поражения на листната маса. Той напада ябълката, сливата, крушата, джанката, кайсията, прасковата, малината, ягодата и други овощни видове.
Женският акар има две форми - зимна и лятна, които морфологично и биологично не се различават, с изключение на размера на тялото, които при зимните форми е малко по-малък. Тялото и на двете форми е овално яйцевидно както при другите тетранихови акари. Под меката телесна обвивка, която е прозрачна, прозират различни на цвят петна в зависимост от използваната храна и от годишния сезон. Зимните форми са керемиденочервеникави, а летните веднага след имагинирането и захранването си са жълтеникавозеленикави, когато се хранят със застарели и бледожълти листа, и масленозеленикави, когато се хранят с млади листа на фасул. При летните форми се наблюдават две по-тъмни петна от двете страни на надлъжната дорзална линия на средата на тялото в сектора на метаподосомата. Дължината на тялото им достига около 0,6 мм, а широчината - около 0,4 мм. Върху гръбната страна на тялото в напречни шест реда са разположени 24 белезникави фини космици, а на вентралната страна - 20 космици.
Мъжките акари имат удължено тяло, силно заострено в края на коремчето, жълтозеленикаво, дълго около 0,3 мм. На дорзалната страна на тялото са разположени 26 космици, а на вентралната - 18. Яйцето има правилна сферична форма, с гладък хорион. Току-що снесено, то има белезникав и прозрачен цвят, понякога с леко зеленикав оттенък. При ембрионалното си развитие то променя цвета си, като отначало става бледожълтеникаво, а малко преди излюпването, ларвата почти прозира през хориона и особено добре се забелязват двете й червени очи. Средният диаметър на яйцето е около 0,14 мм.
Току-що излюпената ларва има почти закръглена форма и фино белезникав цвят. Дълга е с дължина 0,14 мм. След като започне да се храни, вследствие поглъщането на храната - зелен клетъчен сок, тя става зеленикава. Откъм гръбната страна от двете страни на надлъжната ос на тялото в областта на метаподосомата й прозират две слабо забележими тъмнокафеникави петънца, които понякога изглеждат слети. Както всички ларви на тетраниховите акари и тя има три двойки крака.
Нимфата прилича на възрастните - жълтеникава с четири двойки крака, но е по-дребна (0,2-0,4 мм).
При обикновения паяжинообразуващ акар презимуват само оплодените женски, събрани обикновено в групи на подходящи места в зависимост от местообитаването и храненето на подвижните стадии преди зазимяването им. В оранжериите групите от оплодени женски се намират най-често в пукнатините на дървените рамки или между стъклата и железните рамки откъм вътрешната им страна, а често и под окапалите листа на отглежданите култури. При овощните култури такива групи от зимуващи акари се намират под старата и напукана кора на дърветата, в евентуално оставени неприбрани ловни пояси, а също така и плитко под почвената повърхност около стволовете на дърветата.
Напролет със затопляне на времето и задържане на средните дневни температури над 10-12°С презимувалите женски напускат зимните си убежища и преминават върху раззеленилата се тревна растителност в синорите, каналите, около пътищата и започват да се хранят. След като се хранят няколко дни, загубват постепенно зимния си оранжевочервеникав цвят и стават зеленикави. Скоро след това започват да снасят яйца, чието ембрионално развитие продължава от 5 до 16 дни в зависимост от температурата. Върху продължителността на развитието на ембриото известно влияние оказва и относителната въздушна влажност. Оптималната въздушна влажност за развитието на ембриото е между 65-79%. От температурно-влажностните условия зависят излюпването и храненето на ларвите и развитието на нимфата. Върху продължителността на развитие на постембрионалните стадии влияе и качеството на хранителното растение гостоприемник. Най-подходящи са фъстъците, следвани от соята, фасула, ябълката и др.
Една женска снася от 90 до 194 яйца. В една и съща година броят на поколенията в отделните райони на страната е различен. Обикновеният паяжинообразуващ акар, при полски условия, развива 15-20 поколения, a при оранжерийни условия видът се развива непрекъснато през цялата година и развива повече от 20 поколения.
Подвижните стадии на обикновения паяжинообразуващ акар се хранят предимно по долната страна на листата, като смуче сокове от тях под прикритието на образувана (изпридана) паяжина. На местата на убождането се образуват дребни, едва забележими с просто око бледи петънца. Колкото повече акари има на един лист, толкова повече са петънцата, които при масово нападение придават на повредения лист мраморнобелезникав цвят вследствие изсмукването на хлорофила. Тези повреди намаляват интензивността на фотосинтезата, увеличават транспирацията, което води до забавяне на растежа на нападнатите дървета и до издребняване на плодовете им. Едновременно с обикновения паяжинообразуващ акар се срещат и ръждивочервен (червено-кафяв) оранжериен акар и атлантическия акар , които имат сходни биологични особености. Трите вида акари имат близък външен вид, нанасят еднакви повреди и се срещат едновременно в смесени популации.
