Най-малко са грижите за едногогодишните цветя. След засяването и разсаждането им те не се поливат заедно с тревата и се плевят. В разсадника се подновяват изсъхналите корени. Чест неприятел на цветята е листната въшка. Ако някои цветя повяхват и изсъхват, трябва да се напръскат с химически препарати, защото е почти сигурно, че за това са причина листните въшки.
  През есента се почистват стъблата на изсъхналите цветя и лехите се прекопават. Веднъж годишно почвата на цветните лехи се наторява.

  Работата около двугодишните цветя не е по-различна, отколкото при едногодишните, с някои изключения при рохкава почва и закъсняло засаждане. Засадените през есента цветя се покриват с клони или с тънък слой оборски тор. Дебелата покривка предизвиква отслабване и пожълтяване на растенията.

  Луковичните растения се разделят на две групи в зависимост от грижите, които изискват. В първата влизат чувствителните на студ растения, като напр. кана, далия, гладиолус.
  Ако ранни есенни слани попарят листата им, цветята се изваждат, листата им се изрязват, като се оставят луковиците и част от стъблото с дължина около 10 см. В това състояние се съхраняват през зимата на хладно място.
  Каната и далията се засаждат около средата на април в лехите на постоянните им места.

  Във втората група цветя влизат лалето, нарцисът, зюмбюлът, кокичето, момината сълза и кърпикожухът, луковиците на които не се изваждат всяко лято, а само при пренареждане на градината или ако прекомерно са се размножили. Луковиците се изваждат, когато листата са изсъхнали. Пресаждат се на новите места в началото на есента. Луковиците на бялата лилия се засаждат в края на юли, тъй като по-късното засаждане се отразява зле.