Семепроизводство

Тази статия не претендира за изчерпателност. Целта й е да запознае любителите градинари с технологията на семепроизводство, като на сравнително достъпен език се описват най-важните грижи, които трябва да бъдат положени, за да се произведат качествени семена от нехибридни сортове.

Какви са предимствата от това всеки сам да си произвежда семената за директните (нехибридни) сортове?
   • Ако засеете семена от един и същи сорт, които сами сте произвели (прилагайки описаните по-долу грижи) и такива, които сте купили (почти сигурно е, че те са произведени при условия различаващи се от условията при вас), то най-вероятно добивът получен от вашите семена ще е - дори минимално, но по-висок и по-качествен от този получен от купените семена. Това се дължи на факта, че растенията се приспособяват към почвено-климатичните условия характерни за района, в който се отглеждат.
   • Съществуват много сортове от които е трудно да се намерят семена и след като сме се сдобили с тях, единственият начин да ги запазим, е като сами си произвеждаме семената.
   • Спестяват се средства.

Какви са основните цели на семепроизводството?
   • Сортоподдържане - да се поддържа сортовата чистота и типичността. Тоест да не се допуска промяна (израждане) на сорта.
   • Размножаване - осигуряване на достатъчно количество семена, които да са със запазена сортова чистота и високи посевни и добивни качества. Това се постига, чрез полагане на правилни и достатъчни грижи за семепроизводствените посеви. По този начин получените семена ще са по-едри и тежки, с висока кълняема енергия и кълняемост, и ще имат потенциал да дадат високи и качествени добиви.

Основни причини за влошаване (израждане) на сортовете:
   • Биологично замърсяване - когато даден сорт се опраши (кръстоса) от друг сорт.
   • Механично замърсяване - при смесване на семена от различни сортове и / или видове.
   • Болести - семената събирани от болни растения най-често са с ниско качество, а и много болести могат да се предават чрез тях.
   • Мутации - мутациите са нещо полезно за целите на селекцията, но са вредни при сортоподдържането. Естествените мутации са сравнително рядко явление, но независимо от това кои признаци на растението засягат, те са вредни и трябва да се отстраняват. За да стане това, те първо трябва да се разпознаят, а това може да бъде много трудна (дори непосилна) задача за един неспециалист.

Необходими грижи за семепроизводствените посеви:
   • Мястото, на което ще се отглеждат растенията трябва да предоставя възможно най-добрите условия за растежа и развитието на дадената култура - почва, осветеност, възможност за напояване (задължително) и т. н. Да се избягват площи, на които в близките години е отглеждана същата култура или сходни на нея. Тоест да се спазва сеитбообращение.
   • Органично и минерално торене - препоръчваните норми за торене с оборски тор / компост при повечето култури са около 3 - 4 т./дкр. Понеже много растения не понасят добре торенето с пресен органичен тор, то трябва да се използва предимно добре разложен. Торенето с минерални торове трябва да става само на база резултати от почвен анализ. В краен случай може да се ползват нормите препоръчвани за дадената култура при обикновеното производство, но задължително да се извършва балансирано, а не едностранчиво торене.
   • Осигуряване на пространствена изолация - разстоянията, които трябва да се осигурят между различните сортове са дадени в таблица 1 (по-надолу).
Растенията, които са с едри цветове (повечето тиквови), е лесно да се опрашват и ръчно (на малки площи), при което отпада необходимостта от пространствена изолация.
Как: - Ден преди да разцъфтят мъжките и женските цветове (стават леко жълти), ги изолирайте, като ги обвиете внимателно с марля или друг подходящ материал. На следващата сутрин извършете опрашването, като вземете разцъфнал мъжки цвят от друго растение (ако самооопрашите, ще получите по-некачествени семена), но да е от същия сорт, разгърнете марлята от женския цвят и нежно потъркайте мъжките прашници върху близалцата на женския. След тази операция поставете отново марлята (махнете я след 1 - 2 дни) и маркирайте опрашения цвят (с конец или др.), за да сте сигурни, че плода е получен от контролирано опрашен цвят.
   • Срокове на сеитба - естествено трябва да се съобразяват с вида на културата, но не трябва да бъдат, нито много ранни, нито много късни. Конкретният вид растение трябва да се отглежда през този период от годината, през който климатичните условия са оптимални за растежа и развитието му. За едногодишните култури (картофови, тиквови...) най-подходящи са сроковете, при които се получават най-високи добиви от обикновена продукция (пример: при доматите - най-високи са добивите при средно-ранното производство; при пипера - при ранното и т. н.).

При двугодишните култури (зелеви, кореноплодните...) нещата стоят по-различно. През първата им година те се отглеждат като за късно производство. Това се прави с цел растежът и развитието им да приключи през есента и по този начин периодът на съхранение на щеклингите преди засаждането им през пролетта на следващата година да е максимално кратък (щеклинги се наричат органите (кореноплоди, стъблоплоди...), които ще се използват за семепроизводство).

Пример: Ако през първата година, отглеждате ранно главесто зеле с пролетно засаждане, то ще е готово за прибиране през май - юни. До пролетта на следващата година остават 8 - 9 месеца, време през което ще трябва да съхранявате щеклингите (зелките). За този дълъг период:
1. Ще е трудно да се осигурят подходящи условия за съхранение (температура около 0° и висока въздушна влажност - около 95%);
2. Дори и при подходящи условия много от щеклингите няма да издържат на съхранението;
3. Но най-важното е, че дори и да издържат до пролетта на следващата година, те ще са физиологично остарели и от тях ще се получи нисък добив от семена, с ниско качество.
   • Разстояния на сеитба / засаждане - при едногодишните разстоянията са като при обикновеното производство (ако отпуснете още няколко сантиметра, ще получите положителен ефект). През първата им година, двугодишните култури се отглеждат, като за обикновено производство. През втората им година, за повечето култури се препоръчва щеклингите да се засаждат по схема 80 см. х 30 см.
   • Вегетационни грижи - плевене, поливане, борба с болести и неприятели (тъй като продукцията от семепроизводствените посеви не се използва за храна, то може да използвате по-често системни препарати).
   • Вегетационни подхранвания - в зависимост от плодородието на почвата и вида на културата може да се извършат няколко подхранвания (почвено или листно). За количествата и интервалите на внасяне - следвайте инструкциите на торовия продукт, който сте избрали. За формиране на репродуктивните си органи, растенията се нуждаят от бор. Затова семепризводствените посеви често се подхранват с този елемент (особено на почви с рН над 6,5 и на не торени с органичен тор). Извършват се 2 - 3 пръскания (рано сутрин или привечер) през 1 - 2 седмици във фази - бутонизация - цъфтеж. Използва се 0,1% - 0,2% (1 - 2 гр. на 1 литър вода) разтвор на Борна киселина или Боракс (продават се в специализираните магазини за химични вещества - на цена 3 - 4 лв./кг.).