Продължение :

Текстура:
Ако тъкънта на листовата пластина между жилките силно се издува,тогава жилките се намират по-ниско,листа е набръчкан,много напомня на юрган.А у други сортове повърхността прилича на гъша кожа-това са мехурчести ???листа.
Повърхност:
Обикновено листата на сентполиите са слабоокосмени и това не е специално отразено в таблицата, но се подразбира. Изключение са гланцираните листа /без власинки/ и силно изразеното окосмяване /много власинки/
Форма на края на листовата пластина:
Обикновено листата са плоски с равен край и това не е специално отбелязано. Понякога краят е вълнообразен или силно накъдрен /гофриран/. Ако краищата са завити подобно на лъжичка, то листът е лъжичковиден или обратно лъжичковиден. Понякога краищата са завити по такъв начин, че напомнят листата на бодлива зеленика /илекс, джел, самодивски чемшир/ и образуват заострени ръбчета.Могат да бъдат и с кръгли зъбчета, сякаш са поръбени с фестон бод или пък с остри зъбчета, наклонени към края на листа.
Тип на жилкуването:
Обикновено у сенполиите жилките са разположени като елхичка. Ако обаче са почти паралелни една на друга жилките, то пред вас е лист със залпови /като фойерверк/ жилки.
Цвят и тип на обратната страна:
Ако цветът на обратната страна на листа е различен от сребристозелен, съдържа малко или много червен/розов оттенък,то се слага „+” в графа „Червена”. Обикновено у тези сенполиии дръжките и цветоносите също съдържат червен пигмент. Крайно рядко у сенполиите се срещат листа с прилистници.
Цветоноси:
Ако цветоносите са непропорционално дълги, то се слага отметка в графата „Дълги цветоноси”. За нормални се считат тези цветоноси, които позволяват на цветовете да се разполагат малко над листата, те не лежат върху тях и не стърчат много над тях. По отношение на хоризонталната плоскост и ъгъла на наклон, цветоносите могат да бъдат здрави/изправени - 45-90градуса/ и полегнали/0-45 градуса/. Непременно трябва да се отбележи, че цветоносите силно варират според условията на отглеждане и от възрастта на розетката.
Тип на цветовете:
В зависимост от количеството на редовете на венчелистчетата се различават прости/само един ред/, кичести /много редове/ и полукичести /среден вариант/ цветове.
Химерни цветове:
Ако растението е химера /окраската на цветовете при това се предава в по-голяма вероятност при размножение с детки и цветоноси, но рядко с листо/, то това се отбелязва в съответната графа. Въобще, да се каже еднозначно дали едно растение е химера или не- без специални изследвания е невъзможно.
Повърхност на венчелистчетата:
У сенполията тя се състои от множество блестящи топчици.Затова цветчетата така искрят на слънцето и са трудни за снимане. Но у някои сортове цветовете са покрити с толкова гъст и нежен пух, че почти не се вижда блясък и цветовете изглеждат матови. Те се казват кадифени.
Размер на цветовете:
Диаметърът на цвета се измерва с обикновена линийка. Големи се считат цветове, превишаващи диаметър от 5см. за стандарти; 4см. за полуминиатюрите и 2,5см. за минита. Т.е. цветовете трябва да са по-големи от листата.
Неопадащи цветчета:
Сега вече са рядкост сортовете с опадащи /окапващи/цветове - когато вместо да изсъхват върху цветоноса венчелистчетата падат. Опадват единствено простите /едноредни/ цветове, а на кичестите и полукичестите това не е присъщо.
Форма  на цвета:
У обикновените /прости,анютка/ цветове горните две венчелистчета са по-малки от долните три, а у звездовидните - всички венчелистчета са еднаквии равномерно разположени около центъра. При цветовете тип камбанка всички венчелистчета са срастнали поне до половината от дължината на венчелистчетата и заради това не се разтварят напълно и остават във формата на камбанка. При осите венчелистчетата са дълбоко разделени,често са като тръбичка и горните са наклонени над долните венчелистчета.
Форма на венчелистчетата:
Понякога при звездовидните и обикновените/анютки/венчелистчета даже напълно разцъфнали не се разтварят напълно, като запазват чашевидната си форма/Emerald Love, Rainbow's Limelight/. Определянето на степента на накъдреност е до голяма степен субективно. Например: вълнисти-края на венчелистчетата е нагънат /Cinnamon Girl, Ness' Jesse/; гофрирани- признакът е по-силно изразен,гъсти гънки и къдри/Rosie Ruffles, Ruffled Skies, Ukrainian Winter/.
Основен цвят  на цветчето:
За сега в света на сентполиите няма договореност за използването на единна таблица на цветовете. По тази причина неразбирането е неизбежно. Желателно е да се използват само разпространените названия на цветовете в съчетание с определенията бледо, светло, тъмно, ярко. Определянето на цвета се прави при естествено осветление, поставяйки растенията пред неутрален сив фон.
Двутонови цветчета:
В тази графа се отбелязват цветовете, които са оцветени в два или повече оттенъци на един цвят.
Окраска на двутонови и многоцветни цветчета: В графата се отбелязва цветът или няколко цвята или пък се отбелязва „+” или „-„,което значи по-тъмно или по-светло в сравнение с основния цвят. Обърнете внимание, че при описанието на сложна окраска отбелязването на елементите тръгва от центъра на цветчето към неговия край - от оченцето към крайчетата на венчелистчетата. Понякога основния тон на цвета е покрит отгоре със слой от друг цвят и по тази причина цветчето при изменение на ъгъла на осветяване изменя своя цвят, напр. - от коралов на син у сорта Mac's Virtually Velvet. На снимка предаването на този ефект е много трудно. Отбелязва се в графата „Петна”, когато по основния тон на цвета вървят контрастни петна, пръски /различни от фантазиите/, ако са размити, светли ,то графата е „Сянка”. Ако цветът на жилките е различен от основния цвят, то това е окраска „мрежичка”. Другите варианти са тук :

Очаквам с нетърпение вашите мнения и предложения за корекции 

Отредактировано Цеци (19.11.2011 23:05:10)