Грижи за тревата
Шест-седем дни след засяването добре полятата трева вече зеленее. В началото трябва да се полива по-често, 2-3 пъти дневно, но с по-малки количества вода, тъй като коренчетата са нежни и едва са се вкоренили. След като тревата се засили, броят на поливанията намалява на едно дневно. По-късно, след второто окосяване се полива обилно 2-3 пъти седмично.
Най-подходящи за поливане са вечерните часове, тъй като през деня под палещите лъчи на слънцето тревата може да се попари, а и част от водата бързо се изпарява.
Броят на поливанията на тревата не може да се определи предварително, тъй като зависи от температурата, почвата и честотата на валежите. Средно за годината тревата се нуждае от вода за поливане, равна на 400 мм валежи.
Там, където няма водоснабдяване, трябва да се засее сухоустойчива трева, тъй като поливането й с лейка е невъзможно дори и на много малка площ.
В резултат на редовното поливане и топлината тревата за няколко седмици избуява до 20-30 см. От поливането и вятъра тя „поляга” - настъпило е времето за първото окосяване.
Вместо за косене по-правилно е да се говори за подстригване на тревата. След първото подстригване височината на тревата не бива да бъде по-малка от 4-5 см, тъй като при по-ниско косене тревата отслабва и трудно се възстановява.
Окосената трева веднага се отстранява и се разстила за сушене. Голите петна с площ, по-голяма от една длан, се разрохкват и се засяват повторно. Цялата тревна площ се валира с лек цилиндричен валяк, за да се притъпкат изтеглените и слабите коренчета на тревичките.
Подстригването се повтаря след 10-14 дни в зависимост от растежа на тревата. Колкото по-често е то, толкова по-плътна и гъста става тревата, а така издържа и на утъпкване. Броят на окосяванията годишно трябва да бъде около 8-10, като последното се извършва в началото или в средата на октомври. Преди първия сняг височината на тревата трябва да бъде 4-5 см.
След последното косене тревата трябва да се натори. При многократното косене и поливане от почвата се измиват хранителните вещества и се намалява съдържанието им в нея. Тях трябва да ги набавим чрез компост или естествен оборски тор, който се нанася на слой с дебелина 1-2 см.
През пролетта с гребло се отстраняват остатъците от размития от валежите тор заедно с изсъхналата трева. Събраните отпадъци се изхвърлят. Чрез тази операция се постига и друг ефект: леко се разрохква почвата - до корените стига повече въздух и тревата започва да се разклонява. На оголените петна се подсява трева или се поставят чимове.
Съдържанието на полезни вещества в почвата може да се обогати и с помощта на минерален (изкуствен) тор. Използуват се калиева соли суперфосфат, които се разпръскват през есента. За растежа на тревата са необходими и азотни торове, които се разпръскват три пъти през първия сезон винаги след косене. Чрез торенето с азотни торове се предотвратява пожълтяването на тревата (което показва, че съдържанието на азотни и калциеви соли в почвата е недостатъчно). След торенето трябва да се напои обилно, а още по- добре е торът да се разтвори във вода и тревата да се полее с лейка.
При редовно косене се унищожават едногодишните плевели, попаднали между тревата, но за съжаление сред тях се намират и много многогодишни плевели и се размножават с такава скорост, че не след дълго могат да изсушат тревата на отделни петна.
Ако няма бордюр, тревата се разпростира по пътя, под храстите и дори в цветните лехи. Неподравнената трева придава разхвърлян вид на градината, затова 4-5 пъти годишно тревната площ трябва да се изравнява с помощта на остра права лопатка или мотика. Изрезките се изхвърлят.
Чрез редовни грижи тревата може да се поддържа 8-10 години, без да се подновява.
► Източник
