Растителна защита с природни средства

ст.н.с. Илия Проданов

Известни са десетки растителни видове, чиито екстракти, отвари, настойки, масла, коренови отделяния и т.н. притежават инсектицидни, акарицидни, нематоцидни, фунгицидни и бактерицидни свойства. Употребата на тези естествени природни продукти за растителна защита има големи предимства и те намират широк прием най-вече в екологичното земеделие.
Ето някои полезни рецепти с природни средства, които ни помагат в борбата с вредители и неприятели по растенията.
Борба с листните въшки по овощните култури, фасула и краставицата. Растенията се третират с извлек от 200 g ситно нарязан кромид лук, накиснат в 10 l вода за 15 часа. Прецежда се и се прилага преди завиването на въшките в листата. За по-добър ефект като прилепител се използва 10 ml течен сапун, който се прибавя към извлека.
Същият извлек е ефикасен и срещу паякообразуващия акар при ябълката, крушата и краставиците. Използва се по време на вегетацията няколко пъти през 7 дни.
Срещу голите охлюви и морковената муха между морковите и ягодите плитко се заравя нарязан на парчета лук.
За борба с листните въшки, акари и други вредители по сливата се използва извлек от чесън, с който растенията се пръскат неколкократно през 7 дни. На ситно се нарязват 3 средно големи глави чесън, заливат се с 10 l вода с температура около 25 °С и се оставят да престоят 7 часа. Със същия разтвор могат да се третират и саксийни цветя.
Листните въшки, плодовите червеи и ларвите на пеперудите при овощните и зеленчуковите култури може да се унищожат със следния разтвор: нарязват се на ситно 1 kg доматени растения и се накисват в 1,5 l вода. След 1 час извлекът се прецежда, разрежда се със 7 l вода и се прибавят 5 ml течен сапун или друг прилепител.
Борбата с листните и щитоносни въшки, акари и други вредители при цветните растения и някои овощни култури, като ябълка, слива и ягода се извършва с извлек от кори от цитрусови плодове. Половин килограм кори от лимони, портокали и мандарини се смилат и получената каша се налива в тъмна бутилка от 1,5 l. Допълва се догоре с топла вода с температура около 40 °С и се затваря веднага. Сместа се оставя за 5 денонощия на тъмно и топло. Прецежда се и се прехвърля веднага в по-малки съдове, които се държат на тъмно и хладно. За приготвяне на работен разтвор 100 ml от концентрата се разрежда с 8-10 l вода и се добавят 10 ml течен сапун или друг прилепител. Пръскането се редува с екстракт от чесън или люти чушки.
Особено ефикасни срещу гъсениците в ранните стадии от развитито им, листните и щитоносните въшки при цветята и някои овощни култури са лютите чушки. 100 g от тях се накисват в 2 l топла вода за 5 дни. Извлекът се прецежда и се добавят 3-4 ml течен сапун. Пръска се през интервал от 7 дни.
Борбата с ларви на плодовите червеи, акарите, листогризещите гъсеници и зелевия молец може да се извърши с обикновен пелин. Той се бере по време на цъфтежа. Използва се около 2,5-3 kg растителна маса, която се накисва в 10 l вода за 24 часа, след което се вари 30 min. Разтворът се прецежда, преди пръскане се разрежда с вода в съотношение 1:1 и към него се прибавят 10-15 ml течен сапун.
Тютюневият извлек е особено ефикасен срещу всички видове листни въшки, листните бълхи и оси, зелевия молец, трипсовете и др. Приготвя се, като се натрошат на ситно 100 g сухи тютюневи растения или отпадъците от тях и се залеят с 2,5 l топла вода. Оставят се да престоят 2 дни и се прецеждат. Полученият извлек се разрежда с още 2,5 l вода и се прибавят 8 ml течен сапун или друг прилепител. Пръска се 2-3 пъти през 10 дни.
Срещу листните въшки и акари по овощните и зеленчуковите култури може да се използват 0,5 kg свежи растения от хвощ. Накисват се в 5 l топла вода за 2 денонощия, прецеждат се и се разреждат с вода в съотношение 1:5. Към 15 l от работния разтвор се прибавят 20 ml течен сапун.
Ефикасен срещу листните въшки, листните бълхи, дървеници и паяжинообразуващите акари е извлекът от татул. Използват се 2 kg листа, цветове и пъпки, които се заливат с 2 l вода с температура около 30 °С и се варят 2 часа на бавен огън. Прецеждат се и разтворът се долива с вода до 5 l. Прибавят се 5-6 ml прилепител.
Добър ефект срещу листните въшки, трипсове, млади ларви на гъсеници по зеленчуковите и овощни култури се постига чрез използването на обикновен повет. В 8 l хладка вода за 2 часа се накисват 1 kg неразпукани пъпки и цветове. След прецеждането им в разтвора се добавя 10 ml прилепител. Пръска се през 7 дни – преди и след цъфтежа.
Унищожаването на листните въшки и бълхи и неподвижните форми на акарите при овощните култури може да се постигне чрез използването на 200-250 g сухи корени или 0,5 kg суха надземна маса от глухарче. Накисва се за 1 денонощие в 5 l хладка вода. Първото пръскане е при разпукване на пъпките, а второто – веднага след прецъфтяването. Следващите третирания се извършват през около 2 седмици.
Листни въшки, акари и гъсеници при домати, краставици, зеле, бобови култури, ябълки и др. могат да се унищожат с бял синап. Използват се 100 g изсушени и смлени растения, които се накисват за 2 денонощия в 5 l вода с температура около 40 °С. Прецеждат се и към работния разтвор се прибавят 8-10 ml прилепител. Пръска се няколко пъти през 7 дни.
Листогризещи гъсеници, лъжегъсеници на листни оси по овощни и зеленчукови култури се унищожават с ралица. Използва се наземната маса, набрана в началото на цъфтежа, както и събрани през есента или ранна пролет корени. За 2 дни в 5 l хладка вода се накисват 0,5 kg изсушени растения или 50 g корени. Извлек в същото съотношение може да се приготви и като същото съотношение се вари 80-100 min. Прецежда се и се съхранява в тъмни стъклени бутилки не повече от 30 дни. Към 5 l работен разтвор се добавят по 8-10 ml прилепител.
Отблъскващо действие върху поповото прасе има хризантемата. Стъблата й, събрани през есента, се нарязват на ситно и се смесват със семената, които ще се сеят. Ако растенията са вече разсадени стъблата на хризантемата се поставят около корените им.
Засяването на къдраволистен магданоз предпазва от нападение на филоксерата. За целта магданозът се отглежда в междуредията на директните сортове лози. Къдраволистният магданоз отблъсква и голите охлюви, когато ягодовото насаждение е заобиколено от няколко реда, засети с него.

Взето е от ► ТУК

Продължение

Олеандър (Nerium oleander).
Образува гликозиди, високо токсични по отношение на голям брой насекоми-фитофаги. Използува се под формата на отвари.

Пащернак (Pastinacia sativa).
От корените е отделено инсектицидно действащо вещество, наречено тирастицин. То е токсично срещу ларви на мухи, комари, грахова листна въшка и др.

Пипер (Capsicum annuum).
Лютивите сортове се препоръчват за борба с листните въшки, листните бълхи, гъсениците и голите охлюви под форматана отвари и настойки. Използват се отвари от 1 kg свежи или 0,5 kg сушени нарязани червени плодове които се варят 1 час в 10 литра вода. Престояват две денонощия, след което се стриват, прецеждат и се наливат в плътно затворени емай­лирани или стъклени съдове, съхранявани на тъмно и хладно. За приготвяне на работния разтвор, 0,5 1 от получения концентрат се разрежда в 10 литра вода, към която се прибавя 40 g сапун. По същия начин може да се използва и прах от сухи стрити пиперки. Настойки се приготвят чрез нарязване на 1 kg зелени или 0,5 kg сухи пи­перки, които се заливат с 10 1 вода и се екстрахират в затворен съд в про­дължение на 10 дни, а след това се филтруват. За пръскане се използва разтвор, получен след разреждане на 150 ml от екстракта в 10 1 вода. Да се внимава разтворът да не попадне в очите!

Пелин (Artemisia absinthum).
Отвара от пелин се използва във етеринарната медицина за измиване на животните срещу външни паразити и кръвосмучещи видове. В растителната защита се прилага за борба със смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи, трипсове, листогризещи насекоми, миниращи молци и други. Прилага се под формата на отвара. За целта 1 kg нарязана суха надземна маса, залята с вода, се вари 15 минути, след което отварата се прецежда и долива до 10 l. За усилване действието на отварата към нея се добавя разтвор от сух птичи тор. Приготвя се като 1 kg сух тор се разтваря за 1-2 денонощия в малко количество вода. След това се смесва с отварата от пелин, прецежда се и се долива до 10 l. Първоначално се извършват по две, а след това по едно третиране седмично. Пелинът притежава силен репелентен ефект срещу дрешния молец, поради което стръкове от пелин се поставят в шкафове и гардероби.

Песъкиня (Padus avium, P. Racemosa).
Синтезира токсични съединения, съдържащи циановодородна киселина, бензалдехид и някои още неизвестни вещества. Действа токсично на къщната муха, листни въшки, акари, ларви на мухи и бръмбари, срещу листогризещи гъсеници и др. Използват се отвари, приготвени от 200-300 g свежи или сухи клонки заедно с листата, които се кипват в 10 1 вода. Прилага се за пръскане на овощни дървета или ягодоплодни храсти през пролетта и лятото. Клонките на песъкинята, потопени в съдове със застояла вода за 2-3 минути, унищожават всички патогенни микроорганизми, при което водата става ароматна, свежа и годна за пиене.

Повет (Clematis vitalba).
Растението е особено токсично в свежо състояние. Използва се за борба срещу смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи и трипсове. Прилага се под формата на настойка, получена от 1,5 kg неотворени пъпки или цветове, които се накисват за 1-2 часа в 10 1 вода.

Портокал (Citrus aurantium).
Проявява висока ефективност срещу па­муковата листна въшка. Използва се под формата на настойка от 200 g сухи портокалови кори, които се екстрахират в 1 1 вода в продължение на 5 дни. През това време съдът се съхранява на тъмно. Течността над утайката се отлива и се пре­цежда. За приготвянето на работен разтвор 1 чаша от този концентрат се разрежда в 5 1 вода.

Ревен (Rheum rhabarbarum).
Има добър инсектициден ефект срещу луковата муха и бобовата листна въшка. Използва се отвара от 1 kg свежи филизи и листа на 10 1 вода, които се варят в продължение на 30 минути.

Ралица (Delphinium elatum).
Всички части на растението съдържат токсични алкалоиди, но най-големи количества се намират в коренището и корените, в цветовете и в семената. Настойката и прахът от сухи растителни части на ралицата имат контактно и стомашно действие срещу гъсеници на пръстенотворката, бялата овощна пеперуда, златозадката, ябълковия ме лец, бялата зелева пеперуда, репните пеперуди, ларвите на люцернови тояд, лъжегьсениците на листните оси, листни въшки, бълхи и открито веещите ларви на листогризещите бръмбари. Инсектицидни свойства имат и декоративните форми на ралицата. Използва се цялото растение, което се прибира преди бутонизацията и се суши на сянка. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойката се приготвя в съотношение 10 1 вода на 1 kg грубо нарязана суха маса, която кисне 2 дни. Отварата се приготвя в същото съотношение, като се вари в продъл на 1-2 часа.

Репей (Arctium lappa).
Ефективен е срещу ларвите на зелеви руди, нощенки, миниращи молци и листоядни вредители по зелето, ряпата, репичките и други зеленчукови култури. Използва се за третиране на растенията в периода на яйцеснасяне на вредителите. Прилага се като настойка, приготвена от 3 kg нарязани листа, които кис­нат 3 денонощия в 10 1 вода. Необходимо е да се извършат 3-4 пръскания.

Самакитка (Aconitum sp.).
Проявява ефективност срещу зелената ябъл­кова листна въшка, срещу ларвите на малиновия бръмбар, дребни листогризещи гъсеници, ларвите на рапичната листна оса и други. Използва се настойка, получена от kg суха стрита надземна растителна маса, която се екстрахира 48 часа в 10 1 вода. По-висок ефект има настойка, приготвена от 350 g цветове, семена и ко­рени в същото количество вода. Срещу паяжинообразуващите акари се прилага спиртна (70%) настойка от корени, клубени и надземни части на растението, събрани в периода на бутонизацията, която преди употреба се разрежда с вода в съотношение 1:10. Може да се приготви и прах от самакитка, като 10 kg хидратна вар се навлажнява в 1,5-2 1 концентриран екстракт, след което се изсушава, стрива се добре и се прибавят 3 части дървесна пепел или уличен прах.

Софора (Sophora japonica).
Надземната част на растението е много отровна, особено в началото на цъфтежа, когато тя трябва да се прибира. Възрастни пчели при кацане върху цветовете на софората изпадат в състояние на вцепенение и дори умират под влияние на съдържащия се в нея алкалоид пахикарпин. Прилага се срещу листни въшки и бълхи, ларви на дървеници и особено срещу ябълковия молец. Използва се настойка, приготвена от 1,2 kg суха маса, накисната в 10 1 вода за 24 часа.

Татул (Datura stramonium).
Всички части на растението са силно отровни поради присъствието на алкалоидите хиосциамин, скополамин и атропин. Проявява висока ефективност спрямо зелевата и цвекловата въшка. Събират се всички растителни части или само листата с цветовете и буто­ните. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойките се приготвят в съотношение 1 kg суха или 2 kg свежа маса на 2 1 вода, в която се оставят да престоят около 12 часа. Отварите се приготвят в същото съотношение и се варят в емайлирани продължение на 2-3 часа. След това се охлаждат и преди третиране се разреждат с вода в съотношение 1:5.

Термопсис (Thermopsis lanceolata).
Проявява инсектициден ефект срещу ларви на зелеви нощенки и дървеници. Използва се настойка, приготвена от 350 g зрели семена или 1 kg суха нарязана надземна част, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 1-2 дни.

Тревист бъз (Sambucus ebulus).
Водните настойки от свежи листа и цветове, събрани в периода на цъфтеж, унищожават при пръскане листните въшки и други дребни смучещи насекоми. За целта 500 g листа от бъз се заливат с 3,5 1 вода и се варят 30 минути. Долива се изпареното количество вода. Прецежда се и се пръска.

Тютюн (Nicotiana tabacum).
Съдържа няколко вида алкалоиди, от които най-токсичен е никотинът. Инсектицидните му свойства са познати още от древността. Прилага се срещу листни въшки, листни бълхи, трипсове, гъсеници на листозавивачки, зелев молец, зелева и лукова муха и други. Използват се цели растения или растителни части и отпадъци – връхни части (при кършенето) и начупени листа или прах (при сушенето и мани­пулацията). Прилага се под формата на настойки, отвари или димки: За приготвяне на настойки се използват 400 g изсушени или 1 kg свежи растителни части, които се киснат две денонощия в 10 1 вода, след което се прецеждат. Преди пръскане в работния разтвор задължително се добавя 40 g сапун на всеки 10 1 разтвор. Отварите се приготвят в същите съотношения, като се варят 2 часа. Прах за прашене се прилага срещу листни бълхи, като се смесва в съот­ношение 1:1 с пепел или вар. Димки се използват срещу възрастните на листните бълхи по овощните култури и при третиране на оранжерии срещу листни въшки. В между­редията на насажденията се правят купчини от слама или друг горящ растителен материал, а върху тях се посипва по 2 kg тютюн. Опушването трябва да продължи поне 30 минути. То трябва да се извършва в тихо, безветрено време, вечер или в началото на нощта. За отблъскване на зелеви и лукови мухи около растенията се посипва тю­тюнев прах, размесен с пясък или почва.

Чай (Thea sinensis).
Проявява висок ефект срещу ериофидните акар по касиса. Използват се отвари, получени от 1 g чай, който се залива с 0,5 1 горе вода и се екстрахира в продължение на 1 час. В така приготвената отварг резниците, предназначени за вегетативно размножаване, се накисва дължение на 3 часа. След това се засаждат в добре навлажнена почва. Не трябва да се поливат в продължение на 24 часа.

Червен бъз (Sambucus racemosa).
Проявява висок ефект огневките по цариградското грозде и касиса. Използва се под формата на настойка от 200-300 g нарязани стъбла и цветове, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 24 часа. Достатъчно е дори да се поставят клонки от червен бъз в храстите, за да се отпъдят пеперудите на огневките, Червено куче грозде (Solanum dulcamara). Силно отровно растение, съдържащо гликоалкалоида соланин. Използва се за третиране срещу листогризещи гъсеници в млада възраст, срещу листни въшки, трипсове и други вредители по зелето. Прилага се под формата на отвари, приготвени от стъблата и листата, като 5-6 kg свежи нарязани растителни части се накисват във вода за няколко часа, а след това се варят около 3 часа на слаб огън. Отварата се съхранява на тъмно и хладно място до няколко месеца. Преди употреба се разрежда в съотношение 1:2.

Черно куче грозде (Solanum nigrum).
Проявява добър ефект срещу зелевите молци и нощенки. Използва се под формата на отвара от 450 g зелена маса, която се залива с 101 вода и се вари 30 минути на слаб огън.

Чесън (Аllium sativum).
На санскритски името му означава „убиец на чудовища“. Има отличен ефект срещу паяжинообразуващите акари по сли­вата, цариградското грозде и други трайни култури. С добър резултат може да се използва и за защита на съхраняваните продукти. Използва се под формата на воден екстракт или като цели скилидки. Воден екстракт се получава, като 0,5 kg чесън, смачкан в хаван, се разрежда в 3-5 1 вода, промива се и прецежда двукратно, след което се разрежда до 10 1 с вода. За третиране на нападнатите от акари растения се използва работен разтвор, получен от разтварянето на 500 ml екстракт в 10 1 вода. Пръскането се повтаря два пъти през 5-6 дни. При това не е необходимо да се третира всяка клонка, тъй като акарите загиват и на необработените клонки. 150-200 g чесън се счуква в хаван, залива се с малко вода и се екстрахира 1-2 дни, след което се прецежда и се разрежда в 10 1 вода. С получения разтвор нападнатите растителни части се третират 2-3 пъти дневно на всеки 10-15 дни. Цели скилидки чесън се използват за предпазване на съхраняваните продукти. 200 g чесън на 1 t пшенично зърно предизвиква изкачване на складовите хоботници по стените на помещенията, откъдето след това се събират. В Китай чесънът се използва при съхранение на ориз и брашно. В Белгия той се прилага при съхранение на ленено семе. Мравките не понасят миризмата на чесън. Достатъчно е да се поставят скилидки от чесън между пътеките, за да напуснат съответното място.
Съществуват и голям брой многокомпонентни рецепти, които включват телен брой растителни видове, като например:

ЛЮТ ПИПЕР И ПЕЛИН. ПРОЯВЯВАТ РЕПЕЛЕНТЕН ЕФЕКТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЙ­ЦИ, ОХЛЮВИ И ГОЛИ ОХЛЮВИ, УНИЩОЖАВАТ ЛИСТНИ ВЪШКИ И БЕЛОКРИЛКИ.ПРИГОТВЯ СЕ ОТВАРА ОТ 1 ЧАША ЛЮТИ ЧУШКИ, 1 ЧАША ПЕЛИНОВИ ЛИСТА И 5 ЧА­ШИ ВОДА, КОИТО СЕ ВАРЯТ ДО КИПВАНЕ. СМЕСТА ПРЕСТОЯВА 1 ЧАС, СЛЕД КОЕТО СЕ ПРЕЦЕЖДА И СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ПРЪСКАНЕ.

Прочетете повече на: http://www.agro-consultant.net/zemedeli … z1luugfVoW
Under Creative Commons License: Attribution Non-Commercial No Derivatives