КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНСЕКТИЦИДИТЕ
Отровните вещества, които унищожават насекомите и кърлежите, са известни като инсектициди.
Тези от тях, които унищожават яйцата им, са наречени овоциди, ларвите — ларвициди и имагото (възрастната половозряла форма) — имагоциди. В зависимост от начина на проникване в организма на членестоногите (насекоми и кърлежи) инсектицидите се делят на контактни, чревни и фумиганти.
Контактните инсектициди проявяват своята токсичност при попадане върху покривката на насекомото, чревните действат при попадане в храносмилателната система, а фумигантите — през дихателните органи. Към чревните отрови се отнасят и системните инсектициди, които проникват в организма на членестоногите чрез кръвта на гостоприемника, например бозайници, на които предварително е даден препаратът.
Повечето от съвременните синтетични инсектициди имат комплексно действие — едновременно контактно и чревно, а някои — и фумиантно. Независимо от начина на проникване в организма на членестоногите инсектицидът попада в тъканната течност (хемолимфата), с която се пренася из тялото им. Той нарушава нормалната жизнена дейност и оказва токсично въздействие върху обменните процеси.
Спазването на указаните от производителя доза и концентрация за всеки препарат е важно условие за ефективността на провежданата обработка. Увеличаването или намаляването й води до нежелателни резултати — изграждане на резистентност /привикване/ у членестоногите, замърсяване на околната среда и рано или късно — до неуспех на дезинсекционните мерки. Важно изискване към инсектицидите е да имат не само добра първоначална, но и продължителна остатъчна активност, т. е. токсичните им свойства да се запазват за определен период от време. Това свойство е известно като персистентност и представлява периодът на полуразпад (в дни) на токсичното вещество.
Остатъчното действие на инсектицидите е в тясна зависимост от условията на външната среда — температура, влажност, осветление и др.
Пиретрините и пиретроидите образуват отделна група инсектициди. Към тях спада един от най-старите инсектициди с растителен произход — пиретрумът. Той представлява изсушени и стрити на прах цветче-та от хризантеми. В началото на XIX век този препарат е използван за унищожаване на различни насекоми. По-късно е получил названието „персийски прах". Пиретрумът действа инсектицидно на основата на сложни естери на хризантемовата и пиретровата киселина. Пиретрините са нестабилни, бързо се разушават под действието на светлината, при повишаване температурата на въздуха и в присъствието на влага, вследствие на което тяхното инсектицидно действие бързо намалява. За повишаване на инсектицидната им активност към тях се добавят синергисти — вещества, които повишават активността на инсектицида. Синтетичните пиретроиди (перметрин, делтаметрин и др.) са аналози на пиретрините и представляват силно действащи препарати, които осигуряват бърз парализиращ ефект в сравнително ниски дози.
Те притежават твърде слаба токсичност за животни с постоянна телесна температура и за хора.
Известни са различни форми на приложение на инсектицидите: разтвори, емулсии, суспензии, прахове, аерозоли, гранули, шампоани, сапуни, лосиони, мази, лакове, отровни хранителни примамки и др.
Взето е от ТУК